ГЬОТЕ за религията – от разговорите му с Йохан Петер ЕКЕРМАН

ГЬОТЕ за религията – от диалозите му с Йохан Петер ЕКЕРМАН (немски стихотворец, публицист и негов книжовен помощник)

(Goethe in the Roman Campagna,1786, by Johann Heinrich Wilhelm Tischbein)

Вечерта бях за един час при Гьоте на другарски диалог. Бях си купил британска библия, в която не се съдържаха апокрифните книги, не бяха включени като неистинен и не от възвишен генезис. Изразих пред Гьоте моето страдание за доста тясното схващане, съгласно което някой трудове от Стария завет се преглеждат като дадени от Бога, а други – не се преглеждат, като че ли въобще може да има нещо благородно и велико, което да не подхожда на Бога и да не е плод на неговата интервенция.

„ Аз съм изцяло на вашето мнение – отговори Гьоте. – Но има две гледища за преценка на библейските неща. Едното е това на прарелигията, становище на чистата природа и на чистия разсъдък, което има възвишен генезис. То ще остане постоянно все същото и ще пребъдва и важи, до момента в който съществуват богонадарени същества. Но това становище е единствено за определените и е доста висше и благородно, с цел да може да бъде всеобщо. След това има становище на черквата, от по-обикновен човешки темперамент. То е немощно, нерешително и изменящо се, само че и то ще трае в своето постоянно видоизменение, до момента в който има слаби човешки същества. Светлината на непомраченото божествено признание е пребогато чиста и блестяща, с цел да може да подхожда за бедните, напълно слаби хора и да бъде търпима за тях. Но черквата се намесва като добродетелен медиатор, с цел да я посмекчи и направи по-умерена, та по този метод да се помогне на всички и да се получи изгода за мнозина. Християнската църква, обвързвана с вярата, че като Христова наследница може да освобождава от бремето на човешките грехове, е прекомерно огромна мощ. Да резервира черквата тази своя мощ и въздействие и по този метод да укрепи черковната постройка – към това е ориентирано основното внимание на християнското духовенство. Затова то малко се интересува дали тази или онази библейска книга спомага за огромното просветляване на духа и дали съдържа обучение за висока добродетелност и човешко благородство- него доста повече го занимават Мойсеевите книги поради историята на грехопадението и появяването на потребността от изкупител и по-нататък пророците, които неведнъж се базират на него, упования Месия, както и евангелията, разказващи за неговото фактически земно явяване и гибелта му на кръста като възмездие на нашите човешки грехове. Вие виждате прочие, че при такива цели и желания и мерени на такива везни, дребна тежест биха могли да имат апокрифните евангелия.

Впрочем истинно или неистинно са доста чудни въпроси при библейските неща. Що е истинно, в случай че не във висша степен прелестното, което е в естетика с най-чистата природа и с разсъдъка и спомага и до ден сегашен на нашето висше развиване! И що е неистинно, в случай че не неуместното, празното, глупавото, което не донася никакъв плод или най-малко никакъв добър плод. Ако би трябвало истинността на едно библейско писание да се позволи посредством въпроса, дали ни е предадено изцяло правилно, то бихме могли и в някой места да се усъмним и по отношение на истинността на евангелията, защото Марко и Йоан са писали не по непосредствени усещания и опит, а много късно съгласно устни предания, а последното евангелие е написано от деятел Йоан едвам в напреднала възраст. Все отново аз считам и четирите евангелия за напълно правилни, тъй като в тях сияе отблясъкът на една величественост, извор на която е личността на Христос, и която е по-божествена от всяка божественост, появявала се в миналото на земята. Попитат ли ме дали е в моята природа да му оказвам божествена респект, ще отговоря: Напълно! Аз се преклонявам пред него като пред божествено признание на най-висшия принцип на нравствеността. Попитат ли ме дали е в моята природа да уважавам слънцето, отново ще кажа: Напълно! Защото то също по този начин е признание на най-висшето начало, и то най-мощното от всичко, което е обещано на нас, земните деца, да използваме. Аз боготворя в него светлината и творящата божия мощ, само посредством която ние живеем, действаме и съществуваме, а с нас и всички растения и животни. Но в случай че ме попитат дали бих се поклонил на една кост от палеца на деятел Петър или Павел, ще отговоря: Пощадете ме и ме оставете на мира с тези ваши нелепости!

Не угасвайте Духа! – споделя апостолът.

Има доста нелепости в догмите на черквата. Но тя желае да доминира и по тази причина би трябвало да има умствено лимитирана маса, която превива врат и доброволно се съгласява да господстват над нея. Висшето, богато платено духовенство от нищо повече не се бои, в сравнение с от просвещението на масите. То дълго време, колкото това е било допустимо, ги е държало настрани и от библията. Защото какво можеше да намерения бедният член на християнската община за княжеското величие на един богато заплатен свещеник, когато, в противен случай, види в евангелието бедността и лишенията на Христа, който с учениците си смирено ходеше пеш, до момента в който князът-епископ се вози в карета, теглена от шест коня!

Ние напълно не знаем какъв брой доста изискуем на Лутер и на Реформацията. Ние се освободихме от оковите на духовната дребнавост и в резултат на нашата възходяща просвета станахме годни да се върнем към извора и да схванем християнството в неговата непорочност. Ние още веднъж имаме смелостта крепко да стоим на Божията земя и да усещаме своята богонадарена природа. Нека духовната просвета да крачи все по-напред, дано естествените науки да порастват от ден на ден и да се уголемяват и задълбочават, дано човешкият дух да уголемява своите хоризонти, колкото може – ние в никакъв случай няма да надминем висотата и нравствената просвета на християнството, както тя прозира и свети в евангелията.

Но колкото по-дейно ние, протестантите, крачим напред в благородно развиване, толкоз по-скоро ще ни последват и католиците. Когато се почувстват обхванати от от ден на ден напредващото велико просветително придвижване на времето, каквото и да вършат, те ще би трябвало да правят отстъпка и в края на краищата всичко ще стане едно. Ще изчезне и жалкото протестанстко еретичество и с него омразата и враждата сред татковци и синове, братя и сестри. Защото, щом човек се обхване и вживее в чистото обучение и обич на Христос, ще се почувства огромен и свободен и няма да придава изключително значение на една или друга дреболия във външния фетиш. И всички последователно ще преминат от християнството на думи и религия към християнството на убеждения и каузи.

Разговорът се насочи към велики хора, живеели преди Христа, и че мощта на Бога се е проявявала и у тях по този начин мощно, както и в някой огромни евреи от Стария завет. Говорихме и за това, какво е въздействието на Бога върху огромни персони от настоящия свят, в който ние живеем.

„ Ако слуша човек какво приказват хората – сподели Гьоте, - би трябвало съвсем да повярва, че Бог от това остаряло време напълно се е отдръпнал на отмора и индивидът в този момент е подложен на лични нозе и би трябвало да гледа да се оправя без Бог и неговото ежедневно невидимо дихание. В религиозните и моралните работи към момента се позволява опцията за божия интервенция, само че що се отнася до науката и изкуството, счита се, че това са чисто земни неща и артикул единствено на човешките сили. Но дано се опита някой и създаде с човешка воля и сили нещо, което би могло да се подреди до Моцарт, Рафаел или Шекспир. Аз зная доста добре, че тези тримата благородници напълно не са единствените, че във всички области на изкуството са работили безчет отлични мозъци, които са основали такива съвършени творения като упоменатите. Но веднага като те са били огромни колкото тези, то те са превъзхождали човешката природа в същата степен и са били също по този начин боговдъхновени, както и тези.

И навсякъде все това: какво е и какво би трябвало да бъде?

След известните мислени шест дни на творчество Бог в никой случай не се е отдал на отмора, а продължава да работи, както в първия ден. Да сглоби от елементарни детайли тази сурова планета и от година на година да я търкаля в слънчевите лъчи – това вероятно не би му доставило изключително наслаждение, в случай че не е имал проект да сътвори върху тази материална основа разсадник за свят от Духове. Така той непрекъснато работи посредством по-висшите натури, с цел да издига посредством тях нагоре по-низшите. ”

Гьоте замълча.

11 март 1832 година

*„ Наука и изкуство ”, София 1956 година, превод от немски Димитър Осинин и Плама Николова

Източник: fakel.bg

Картина: Johann Wolfgang von Goethe (Ölskizze), 1828, Joseph Karl Stieler, Bavarian State Painting Collections - Wikimedia Commons